Той помни всичките си 5000 ученици, подготвя ново математическо шоу , пише стихове и учи песни на „Любе”

Човек е това, което прави за другите. Така смята Николай Василев и продължава да дава и да прави добро. А него го смятат освен за голям математик и за голям педагог, но и за изключителен човек.

Бях само с две години учителски стаж, когато дойдох в Сопот и започнах работа като директор на Дом за деца и юноши. В него имаше 100 сирачета. Още в първите дни разбрах какво е педагогика, признава Василев. За тези деца ти си баща и майка, ти си целият им свят. И ако не ги обичаш, по-добре не бъди там, споделя той. Там животът го срещнал със нерадостните съдби на много деца, които имали нужда от грижа и подкрепа.

Коя е най-тежката машина

Слушам един ден децата спорят коя е най-тежката машина. Танкът, разбира се, твърдят всички малчугани. Само едно дете вика : ”Тракторът”. И продължават да спорят. Тогава малкият казва: Татко беше на нивата, ремонтираше тракторът, а той падна върху него. Цялото се събра, мъчиха се много, но не успяха да поместят трактора. Дойде дядо, той легна до татко, за да помести трактора, но не можа. И двамата останаха там”. Никога няма да го забравя. Нито ще забравя някоя от съдбите на тези деца, спомня си Василев. Децата бяха на пълен пасион, учиха, хранеха се, спяха в дома. Още първата година постигнахме успеваемост 99%. Само едно останало да повтаря и то не защото не е учило, а поради болест. Това беше изключителен успех. Беше 1960 година. По това време неуспяващите в българските училища средно за страната бяха 18%. Още първата година за заслуги в образованието ме избраха за делегат на първия конгрес на учителите, разказва Николай Василев.

Където са карловци, там ухае на рози

От този конгрес редом със спомените от срещите с колеги и вълнението от събитието съм запазил и един специален спомен. Конгресът беше в току-що построената зала Универсиада на 24 и 25 май. Вътре имаше 3000 човека. Бях редом до директора на карловската гимназия „Васил Левски” Георги Бакърджиев, легендарна личност. Той, вече стар и опитен, знаеше как протичат тези мероприятия – много хора, дълги заседания в голямата зала, жега, умора. И следобед, когато вече въздуха натежа, хората се изпотиха, стана задушно, той ми попаде едно шишенце. Това е розова вода, вика. Мини покрай редиците и леко-леко, пръскай по малко. Така и направих, почти незабележимо. И след няколко минути цялата зала се размърда, хората започнаха да се оглеждат „А, карловци са тук, ухае на рози”. Въздухът се освежи, хората имаха минута почивка от място. И леко освежени, продължихме работата си, спомня си Николай Василев.

Почеркът на учителя

Той е родом от Златовръх, завършил гимназия в близкия Асеновград. Николай и бъдещият академик Благовест Сендов учили в една гимназия и имали един и същ учител по математика. Като гимназисти не се познавахме, но после, когато бях учител по математика в Сопот се срещахме на конгрес на математиците, разказва Василев. Споменава го, защото като ученик забелязал, а като учител със сигурност установил, че всеки добър учител предава своя почерк на учениците си. Имах много добър учител по рисуване в Златовръх. А когато отидохме в Асеновград, там ни преподаваше един много добър художник – Ковачев се казваше. Влезе първия час, постави пред нас една препарирана патица и ни каза „Рисувайте”. След малко дойде и погледа какво правя и каза „Ти си от Златовръх”. Така по почерка на рисуване разпозна всички от моето село. С годините така навсякъде познаха моите ученици. Когато продължаваха в езиковите или математическите гимназии, колегите ги разпознаваха. „Ти си от Сопот, преподавал ти е Василев”, казваха на моите ученици, разказва известният учител. А неговото име до сега стои в Алманаха на математиците в България под №1 на буква В.

Направил първото математическо шоу в България

В началото на 70-те години Василев направил първото национално математическо шоу в Сопот – с интересни задачи, с любопитни факти от математиката. Сега, на 80, е готов с нова версия на шоуто, което ще повтори в средата на май в карловското училище „Св. Св. Кирил и Методий”. Младата му колежка по математика искала да направи математическо шоу с учениците от училище и потърсила и Василев за подкрепа.

Няма тайни в професията. Най-ценното е да обичаш децата. Ако те вярват в теб ще си учат уроците и ще те следват, ще се привържат към тебе повече отколкото към своите родители. Един мой ученик от Сопот, когото всички познават, Здравко Клаклов, често казва: " Ние не че обичахме толкова математиката, но теб обичахме и затова се учихме добре." Това е тайната.

"Първата любов" и третата специалност са хобитата на учителя

Но колкото и да обича математиката, Николай Василев  никога не се е ограничавал само с нея. Има няколко хобита и разностранни интереси. От дете обичал рисуването, запазил е в дома си свой автопортрет. Но пеенето, което му било трета специалност от учителския институт в Пловдив, и литературата, която била първата му любов, преди математиката, станали част от живота му. От 17 години пее в мъжката вокална група. Преди няколко години на един фестивал в антракта той спонтанно нарекъл колегите си черните ангели – излизат на сцената винаги с черни костюми и бели ризи и пеят като ангели. От тогава това станало прозвището на групата.

Но Черните ангели станаха известна със събирането на данъците преди няколко години. Идеята била на тогавашния кмет на Сопот Веселин Личев – групата да пее пред дома на тези данъкоплатци, които не са се издължили. И щом се разчу, за нашите серенади, парите към общинската хазна потекоха, спомня си Николай Василев. Ако до тогава на ден влизали едва по 2-3 хиляди лева, като запяхме пред фирмите и къщите – в касата на общината започнаха да влизат по 10 000 лева дневно. Дори ходели при кмета и му казвали „Не ги пращай да пеят пред нас, да не се излагаме”. И понеже тази инициатива стана национално известна, Росен Петров ни покани при него в БиТи Ви. Дори се пошегува, че ще е добре НАП да ни назначи на щат, та да съберем данъците в държавата.

Репертоарът на групата е от възрожденски песни, но сега разучават  и любими руски песни. Вече са научили две песни на група „Любе”. Най-много харесвам „Позови меня”, споделя Василев. От другите песни от репертоара много се въодушевява от любимото песнопение на Левски „Достойно ест”. А когато е из овощната градина най-често си пее Ботевата „Кавал свири на поляна, на поляна край горица./Млада хубава Стояна търчи с менци за водица.”

Характерът ли? От родителите е всичко, така мисля. Майка ми Маруда беше полуграмотна женичка, но със страхотни дарби. Без да чете, без да има интернет, Бог и беше дал толкова умения, можеше да върши толкова много неща. А каква душа и какво сърце имаше. Брат ми беше моряк. Идват моряците от целия екипаж на екскурзия да разгледат Араповския и Бачковския манастир и минават през Златовръх. Брат ми се обажда на майка ми и тя им заръчва да се върнат непремно на обяд. Минават само два часа, а когато се връщат тя е сложила трапеза на двора за 30 човека.

Щастливо женен съм, съпругата ми Екатерина е учителка по литература. Тя много ми помага в моите литературни занимания. Имаме две дъщери, а те ни дариха с един внук и една внучка. Е, всички си падат по математиката, няма как, признава с удоволствие математикът.,

Макар коренът му да е в Златовърх, в голямото сърце на този човек има специално място за Сопот, Вазов и Балкана. В Златовръх е гроба на бабата на Иван Вазов – Ана. По време на Страшното тя избягала с близки в Пловдив, а владиката ги настанил в един манастир край Златовръх. От музея на Вазов в Сопот казали на Василев и той отишъл да търси гроба на Вазовата майка. Но няма и следа. Там сега е овощна градина, разказва учителят.

Най-старата лоза пусна млади корени и в България, и във Франция

От години Николай Василев наглежда най-старата лоза в България, която расте в Женския метох в Сопот. Преживяла е пожара на обителта през 1876 година по време на Страшното. Според някои източници е 360 години, според други на 400. Тази зима обаче бе много студена, температурите паднаха много под нулата. И старата лоза измръзна. Едва ли ще избият зелени леторасти. Но като опитен лозар Василев отрязал преди няколко години пръчки от нея и те се прихванали. Една пратил на свой приятел чак във Франция. Друга дал на приятел от Бяла, третата оставил за себе си. Има поколение старата лоза, на три места растат млади лозички от нея, спокоен е старият учител.