Народният представител Веска Ненчева разпространи в медиите становището си относно предложения закон за маслодайната роза, чието първо четене в Народното събрание ще бъде утре.

След броени седмици започва розоберът в карловския край, очаквано време за всички хора в района. Маслодайната роза е благоуханна красота, всеотдайна грижа, целогодишен труд и единствена възможност за семеен бюджет на много семейства от Подбалкана. И така е от незапомнени времена.

Преди година /19 май 2018г./ застанах до малките и средни розопроизводител в протеста срещу ниските цени и отказа на преработвателите да изкупуват набрания цвят. Бях на срещите в МЗГХ, задавахме с колеги въпроси на парламентарен контрол в залата на Народното събрание. Организирах среща в Карлово с членове на Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, на която имаше конкретни предложения от розопроизводителите. Застанах зад исканията им за помощ и гаранция от държавата чрез Закон. Да, Закон за розата е необходим!

Дни преди кампанията предложение за Закон вече има. Санкциониращ и репресивен за тези, които го поискаха. МЗГХ не се съобрази с нито един от интересите на малките и средни розопроизводители.

Държавата не погледна далновидно и в отношенията между големите и малките розопроизводители, напротив, чрез предложения Закон изостря отношенията между тях и насажда враждебност, нездрава конкуренция и конфликти.

Подкрепям Становището на членовете на Комисията по земеделие и храни от БСП „Считаме, че Закон за маслодайната роза е необходим, но това което се предлага за обсъждане и приемане от Народното събрание няма да реши нито един проблем в сектора. Обратно, ще доведе до отлив от производството на рози от средните и малки стопанства. В този вид не можем да подкрепим законопроекта.“

Ако Народното събрание приеме Закона в този вид, влизайки в сила веднага след обнародването му в Държавен вестник, чрез тежкия административен режим се отнема възможността на стопаните да обработват малките розови градини.

Какво предстои да се случи:

1. Създаване на регистри за производителите на розов цвят, на розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза.

Въпросът е: Направи ли си труда някой от МЗГХ предварително да разбере колко семейства отглеждат малки и средни розови градини в района на Подбалкана, защото е факт, че за много семейства, отглеждането на маслодайната роза е единственият начин да закърпят годишния си бюджет.

2. Законът предвижда изключителен контрол. Седем структури ще осъществяват контрол: Министерство на земеделието, храните и горите; Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Българска агенция по безопасност на храните, в т.ч. и Областните дирекции; Областни служби „Земеделие“, в т. ч. и общински подразделения; Институт по розата и етерично-маслените култури към Селскостопанска академия; Районна здравна инспекция; Кметове на общини. Безпрецедентен контрол в българското и европейско законодателство.

Въпросът е: Разбират ли творците на проект за Закона, че розовият цвят се бере, предава и веднага се преработва. Розов цвят НЕ МОЖЕ да се съхранява!

Разбират ли, че първо трябва да се окаже подкрепа на хората, които обработват малко розови насаждения преди да се наказват със санкции, за това че не са се регистрирали.

3. Сериозната административна тежест за производителите на розов цвят е с невиждан контрол, съчетан с още по-сериозни администартивнонаказателни разпоредби. Ако производител не е вписан в регистъра, рискува глоби от 500 лева до 5000 лв.

Въпросът е: Защо се налагат репресивни глоби за розопроизводителите? Какви стимули се предлагат на розопроизводителите и розопрераобтвателите, преди санкциите? Така ли се подкрепя родното розопроизводство – с глоби от 500 до 5 000лв.? Защо чиновници от министерските кабинетите не са сред хората и не се интересуват от всички проблеми на розопроизводството, все пак жълтите павета не са Олимп.

4. В допълнителните разпоредби предвиждат райониране на производството на рози и съответно като резултат гарантиране на защитеното географско указание „Българско розово масло“

Въпросът е: Районирането ли е панацеята за развитие на сектора?

Този проект на Закон е арогантно безхаберен към проблемите на малките и големи розопроизводители и розопреработватели!

Това е поредният Закон, предлаган от управляващите, който отнема от хората.

Отнема възможността семействата от района да останат, да се трудят и спокойно да отглеждат децата и да се грижат за възрастните си близки тук.

Отнема възможността за нормално съществуване на пазара, както на големи, така и на малки розопроизводители и розопреработватели. Нагнетява враждебни отношения и конфликти между тях.

Отнема младите хора от Розовата долина, които са принудени да заминат при свои приятели в чужбина, да берат чужди ягоди , не нашите, българските РОЗИ?

Розовата долина трябва и аз искам тя да е жива!

Протестите на розопроизводителите и розопреработвателите само от кампания на кампания са обречени на провал. Действията и работата трябва да са сплотени и целенасочени, за да имаме добър, работещ и успешен „Закон за маслодайната роза“, но не и този!