Сопот, както и част от Стремската долина - Карлово, Калофер, Стара Загора, са освободени в началото на 1877 г. Но през лятото на същата година поробителите се връщат и подлагат на унищожение тези населени места.

Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен 1877 г., а населението му избито или прогонено. От над петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г. (стар стил).

В тези кървави дни загива и Минчо Вазов, посечен от турците.

Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването ѝ. Средствата са използвани за възстановяването на: Мъжкия манастир „Св. Спас“, църквата „Св. св. Петър и Павел“ (Долната църква), Девическото училище и конака (общинското управление). На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек (тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители). За църквата „Св. Богородица“ (Горната църква) и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини. Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот. Поминъкът на града бил съсипан допълнително, освен от турското разорение и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.

Днес в църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" бе отслужена панихида в памет на жертвите на Страшното.

Бяха поднесени цветя пред паметната плоча, поставена на стената на храма.

На събитието присъстваха председателят на ОбС Сопот Нели Пенева, заместник-кметът Калина Чилингирова, секретарят на общината Мехмед Тухчиев, общински съветници, представители на културни институции.