На прага на розобера сме, в Подбалкана и Средногорието вече откъснаха първите ароматни цветчета. Те обаче не стигнаха до розоварните, за там са нужни стотици и хиляди чували, пълни с розов цвят. Същинското бране закъсня поне с десетина дни, а и реколтата се очертава по-слаба от предишни години.

Нищо розово в този розобер, коментират собственици на градини с маслодайното цвете и пресмятат ползите от положения труд и вложените средства – обработка, препарати, надници на берачите.

Всъщност в тази картина няма нищо необичайно, нищо, което да не е било през последните няколко години.

Факторите неподходящи климатични условия, ниска изкупна цена и натиск от берачите за по-високо заплащане са в лоша комбинация. Отчитайки това, вече две розоварни са обявили, че няма да работят по време на тази кампания – едната е в Павел баня, другата в Черноземен.

Снегът през април и късните слани минаха на облаци през Розовата долина от Карловско и Казанлъшко до южните поли на Средна гора и „обраха“ част от розовите пъпки.

Част от насажденията през годините бяха лишени от обработка поради ниски изкупни цени на розовия цвят и собствениците им влизат в тях само напролет, да приберат реколтата. Най-видимият такъв масив е между Сопот и Карлово, той е огромен и само на места е обработен добре, посочва Зара Клисурова, председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично- маслени, маслодайни и енергийни култури в България. Тя е и производител, отглежда 70 декара рози в Карловско.

Четири лева ще бъде изкупната цена на розовия цвят по време на тази кампания. По 1.50 лв. да се плаща на берачите. Производители и преработватели договориха за това още преди месец. Тя обаче е ниска, твърдят земеделските стопани – върху тази сума има данък близо 10 процента, а берачите отсега натискат за повече пари и настояват за още 20-30 стотинки отгоре. Като извадим от тези 4 лева и парите за препарати и обработка, за розопроизводителите остават стотинки, смята Зара Клисурова.

В години на спад на розопроизводството земеделските стопани се обръщат както към Министерството на земеделието, така и към Европейската комисия. Нееднократно са получавали извънредно подпомагане.

Но през последните години интересът към розопроизводството намалява поради постоянно ниската за земеделските стопани цена. Изоставени площи, разорани градини се виждат и край най-добре поддържаните масиви. Ако тази тенденция продължи, скоро производството на маслодайната роза ще стане бутиково и от емблема на България ще се превърне само в атракция, притеснява се Зара Клисурова, която посвещава близо 30 години на отглеждането на рози в Карловско.