Светлана Проданова-Каменова е сестра на Мариана Проданова- Масларова и племенница на Христо Проданов. Тя е родена в Карлово. Завършила е средното си образование в Руската езикова гимназия "Иван Вазов“ в Пловдив, а висшето си - в Софийския университет "Климент Охридски“, специалност "Право". По професия е адвокат с богата практика и ерудиция в областта на правото и културата. Част от нейните интереси извън професията са пътешествията и книгите.
Светлана Проданова-Каменова, адвокат, сестра на Мариана Проданова-Масларова

Интервю на Цветана Георгиева

- Госпожо Проданова, нарекоха житейския път на Христо Проданов "Жестокия път", по името на маршрута, който той избра към Еверест. Как бихте нарекл​и пътя на Мариана Масларова - първата българка, стъпила на най-високия връх, племенница на Христо Проданов и ваша сестра?

- Държа да бъдем коректни относно фактите и да кажем, че първата българка, за която има доказателства, че е изкачила Еверест, е Петя Колчева. При изкачването си на върха, Мариана е била видяна от известния новозеландски алпинист и един от най-добрите водачи на експедиции на Еверест Ръсел Брайс на височина около 8680 м. По мнение на наши алпинисти, участвали по същото време в българската експедиция, които познават много добре качествата и характера на Мариана, тя най-вероятно е изкачила върха. След това никой не я е виждал.

Това интервю ще бъде различно от други подобни, защото в него ще „участва“ и Мариана - ще отговоря на въпросите, като ще ползвам нейните есета, разкази и прекрасни стихове, в които е изляла душата си, разкрила е своите преживявания, стремежи, страдания, мечти.

Бих нарекла нейния път към Еверест Духовния път. Да се говори за нея, е трудно и много отговорно, защото, без преувеличение, тя е цял ​космос ​-необятен, дълбок, сложен, непознат. Целият ѝ съзнателен живот е посветен на себепознанието, усъвършенстването, духовното израстване, стремежа да докаже неограничените сили, възможности и воля на човека.

Пътят към най-високия връх на Земята беше еманация на нейната същност

Малко преди да замине за Еверест, пише стихотворение, което потвърждава моето усещане за нейния път:

- Кога и как Мариана избра алпинизма за свой път и своя съдба? Как са се родил​и и формирали нейната любов към планината, скалите, цветята и стремежът към върховете?

- За всичко това намирам отговор в едно нейно „интервю със себе си“, което е написала, когато е била на 27 години. В него тя казва: „В алпинизма попаднах като в една детска игра. Не знаех защо отивам при скалите. Може би ме очароваше повече мирисът на здравец, люляци, бели бъзуняци и разбушувани водопади по карловската Стара река, дълбоките вирове, в които се гмуркахме след играта по ухаещите на билки и влажен мъх скали. Едно петнадесетгодишно момиче откриваше единствено в осанките на силните и изгорели от планинското слънце мъже чара на някогашните харамии. Измисляше с дръзки фантазии един нереален, примамлив свят, в който властва Доброто - единствено и неподвластно на нищо. Свят, в който за дребните уродливи страсти няма пролука“.

А когато е била само на пет години, нашият чичо Христо Проданов я е завел на скалите над карловския водопад Сучурум и споменът ѝ е за преживяно силно вълнение, предизвикано от красотата на планината и водата, породило голямата ѝ любов към природата и върховете завинаги. За този момент тя е написала: „Тази жажда в мене подпалена ме разпъна накръст и докрай“. Мариана имаше способността да се радва на малките неща - на красивите камъчета, цветята, пясъка по сипеите, водата в реката.

След изкачването на най-високия връх в Андите - Аконкагуа (6961 м), през 1987 г. тя споделя: „Върховете бяха за мене мечти. Сега станаха плътта на моите дни“.

За нея алпинизмът

беше не просто спорт, а начин на живот, начин да съществува.

А срещата с природата я вдъхновяваше да твори - да пише, да рисува, да сътворява дървени скулптури.

- Кога и как бе първото ѝ катерене и каква бе нейната емоция от първото изкачване? Как Христо Проданов гледаше на нейния избор да се посвети на алпинизма? Имаха ли общи изкачвания, какви бяха неговите съвети и препоръки?

- Връзката между Мариана и Христо Проданов беше много силна. Той я подкрепяше в желанието и стремежа ѝ да се занимава с алпинизъм, но двамата нямат общи изкачвания. Знаейки, че тя пише, ѝ беше завещал да пише за него и тя го направи. След изкачването на Еверест и неговата гибел тя се посвети на това да събере спомени за него от близки и приятели, снимки и публикации и те, както и нейните преживявания, размишления и стихове, посветени на него, са намерили място в специален дневник, който имам щастието да съхранявам и често препрочитам. Написаното в него свидетелства за голямата ѝ обич към него, колко силно влияние е оказал той, неговият характер и сила, както и неговото изкачване на Еверест върху нея самата, давайки ѝ стимул да избере същия път. В дневника тя е написала: „След Еверест ти ще имаш още много върхове. Всички мои върхове ще бъдат и твои. Аз се изкачвам на тях с твоя лик и с мисълта за тебе!“.

Цялото интервю четете в marica.bg