Днес в Карлово бе Ден на братя Евлогий и Христо Георгиеви. На тази дата е роден по-големият от тях - Евлогий Георгиев, а преди време бе прието неговата рождената дата да е ден, посветен и на двамата големи стопански дейци и дарители.

Затова местната власт, представители на бизнеса и ученици почетоха днес делото им.


Днес се

навършват 206 години от рождението на Евлогий Георгиев, а тази година  201 години от рождението на Христо Георгиев.

По този случай кметът на общината д-р Емил Кабаиванов, председателят на Общинския съвет Доньо Тодоров, представители на Ротари клуб Карлово, общественици, ръководството и ученици от ПГ „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“ положиха венци на паметника на братя Георгиеви. Ученици от професионалната гимназия, носеща името на двамата братя, разказаха за дейността им.

Живота и делото на Евлогий и Христо Георгиеви припомни директорът на Историческия музей  Мария Деянова.


"Братята Евлогий и Христо Георгиеви - най-изявените дарители в българската история, са родени в Карлово в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева. По майчина линия са близки роднини с Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев. Те учат при един от най-известните български възрожденски просветители Райно Попович. Техни съученици са Георги Раковски, Гаврил Кръстевич, Ботьо Петков, Иван Богоров.

Израснали в родолюбива среда още в ранните си години те се изпълват с подчертано уважение към образованието и науката и осъзнават голямата им роля за обществения просперитет на всеки народ.


Установили се трайно в Дунавските княжества, братя Георгиеви създават най-голямата българска търговска къща през Възраждането с кантори в Галац, Букурещ и Браила с гъста мрежа от търговци и агенти  в Англия, Франция, Италия и др. и се утвърждават като едни от централните фигури в политическия и стопанския живот на българската емиграция през ХІХ в. Крупни търговци, състоятелни банкери и арендатори на мошии, те са и основатели, ръководители и идеолози на Добродетелната дружина в най-активния и период.
Дарителството им е мащабно и зряло с ярко изразен национален характер. Те ориентират десетки български младежи към университетите в Западна Европа и Русия. Подкрепяйки ги материално имат заслуга за подготвянето на широк кръг от образовани българи. Разностранната и мащабна дарителска дейност им отрежда челно място в редовете на родолюбците от тази епоха. Няма друг българин, който да им съперничи по размера на завещаните парични средства за българската просвета и култура.
Евлоги Георгиев умира на 5.07.1897 г. В завещанието си той разпределя: 20 000 лв. на българската църква в Букурещ, 200 000 лв. дарява за поддръжката на българското училище в румънската столица „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет „Карол I“, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“. На общината в Галац определя 30 000 лв., 20 000 лв. отделя за строителството на българска болница в Цариград. Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община и заделя средства за българската девическа гимназия в Солун.
Прекарал по-голямата част от своя живот в чужбина, най-богатият български търговец и банкер от края на XIX век не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ и родина. Уникален жест е дарението от 6 милиона златни лв. за построяване и поддържане на Висше училище в България. През 1896 г. меценатът обявява и другото дарение в полза на това училище от 800 000  златни лв. и земя на стойност 200 хил. лв. за построяването на сградата на Университета. Евлоги Георгиев има заслуга за опазването на значителни дарения, съхранявани в неговата кантора на други големи български благодетели.
Голямо е вниманието, което братя Георгиеви отделят за развитието на просветното дело и  в родния си град преди и след Освобождението. С негови средства е построена Първата вълненотекстилна фабрика 1891 г. в Карлово с приходите, от която да се издържат карловските училища, прави и други крупни дарения в полза на града. 
След смъртта си Евлоги Георгиев оставя огромно състояние от около 23 милиона франка, което в много голямата си част завещава на България.  
Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово не завещаваха на България само богатството си, те завещаваха на българския народ желанието си за просвета, образование и прогрес в обществото." 

Участниците в честването положиха венци и цветя на паметника на братя Евлогий и Христо Георгиеви в Карлово.