Утре Карлово ще чества 148 години от освобождението на града от турско робство. По традиция на 8 януари местната власт и граждани се събират в 10:00 часа пред Пулиевата къща, за да бъдат положени цветя на мястото, където през 1878 година е бил отседнал щабът на руските войски, командвани от ген. Павел Петрович Карцов. Слово на историци от града ще припомни  паметните събития - освобождението на Стремската долина от руските войски и българските опълченци.

Как бяха освободен Стремската долина и Карлово през януари 1878 година

След превземането на Плевен руската армия преминава в настъпление. Решено е още в края на 1877 г., въпреки тежката зима, да се премине Стара планина и да се освободят южните части на България. Главната роля за освобождението на Стремската долина се пада на Ловченско - Севлиевския отряд, преименуван по-късно в Троянски, командван от ген. Павел Петрович Карцов. Бойният състав на този отряд наброява едва 6 000 офицери и войници с 24 оръдия.

В края на месец декември ген. Карцов получава заповед да премине Стара планина в района на Троянския балкан като разбие войските на Рафин бей охраняващи Троянския проход и попречи на турското командване да прати помощ на Вейсел паша в Шейново. Воден от местни водачи – българи, призори на 23 декември /стар стил/ на 4 януари 1878 г. /нов стил/ руският отряд започва изкачването на смятания за непроходим при зимни условия проход.

Началникът на германския генерален щаб фелдмаршал Молтке казва по този повод:

“Този генерал, който възнамерява да премине през Троян, заслужава името безразсъден, защото са достатъчни два батальона, за да задържат настъплението на цял корпус.”

Битката за Троянския проход също ще остане в аналите на Руско-турската война като пример за мъжество и героизъм. Руските войски започват щурмуването при изключително трудни условия снежна виелица и температури до минус 22 градуса. Отрядът е подпомаган от четата на Цеко Петков, която се отличава и в последвалите боеве. Голяма подкрепа на русите оказва игуменът на Троянския манастир Макарий.

На 8 януари /27 декември стар стил/ след ожесточена борба Троянския проход е превзет и два руски разузнавателни отряда влизат в Карлово. Ген. Карцов е посрещнат близо до града от голяма делегация начело с карловските духовници, а при Сопотската порта тържествено посрещане му устройва цялата карловско население. След молебен в църквата “Св. Николай” руските офицери и войници са разквартирувани из града, а ген. Карцов с щаба си отсяда в Пулиевата къща.

Това знаменателно събитие в историята на нашия град – освобождението на Карлово е чествано за пръв път през 1904 г. по инициатива на тогавашния кмет Христо Арнаудов.

Днес всяка година признателните карловци го отбелязват с поклонение пред Пулиевата къща, а една от главните улици на града е наречена на името на руския генерал-освободителят на Стремската долина и Карлово Павел Петрович Карцов.

Вековните мечти на народа ни за свобода се сбъдват. Чувство на безкрайна радост и най-дълбока признателност изпълват сърцата на карловци. Но раната от свирепата жестокост била още съвсем жива повече от 800 души, загинали под ятагана или бесилката на османците.

Карлово току що е преживяло най-страшния шест месечен период в своята история, който останалите живи наричат Страшното.