По молитвите на свети мъченик Трифон, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

----------
Неделя на Митаря и Фарисея
Тази притча е поразително актуална.
Тя ни представя два типа хора, които съществуват 
във всеки от нас.
Фарисеят не бил „лош“ човек в обществен смисъл.
Той бил последователен, нравствен и законопослушен.
Неговата грешка? 
Повярвал, че добродетелта му е лично негово постижение. 
Молитвата му не била диалог с Бога, а монолог на 
самовъзхищение. Неговата духовна „болест“ се състояла
в това, че използвал добрите си дела като огледало, в което
да се любува на себе си, вместо като прозорец,
през който да види ближния си.
От другата страна стои митарят — човек с много грешки и
тежести. Той застанал встрани. Не смеел да вдигне очи.
Единственото му богатство е искреността.
Неговото „Боже, бъди милостив към мене, грешния“
е ключът, който отключва Рая, защото покаянието
не е признание за провал, а признание за нашата
нужда от любов.
Духовният живот не е състезание кой ще изглежда по-„свят“. 
Той е пътят от „Аз“-а (на фарисея) към „Ти“-то
(на митаря, обърнат към Бога). 
Бог не търси съвършени хора, а истински хора. 
Той предпочита смирен грешник пред горделив праведник.
Нека утре оставим настрана нуждата си да изглеждаме прави 
пред другите и да прошепнем в себе си простите думи на 
митаря. Там започва истинската свобода.

Копирано от профила на Атанас Маринов