|
 Трифоновден се отбелязва на 1 февруари по църковния календар и е посветен на Свети мъченик Трифон – лечител, чудотворец и закрилник на лозарите, винарите и градинарите. Празникът съчетава християнска почит към светеца и стари народни традиции, свързани със зарязването на лозята и надеждата за плодородна година.
В България денят е сред най-тачените зимни празници, особено в лозарските райони,
където се извършват ритуали за здраве и добра реколта.
Свети Трифон е раннохристиянски мъченик, роден около 225 г. в малоазийската област Фригия, в селището Комсада. От малък е възпитан в християнската вяра и се отличава с кротост, състрадание и силна молитва.
Още като дете според преданието извършва чудеса и лекува болни. Най-известната легенда разказва как едва 17-годишен изцелява дъщерята на римския император Гордиан, с което добива широка известност като лечител.
В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:
40 дни след раждането на Младенеца Света Богородица тръгнала към храма, за да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който работел в лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, но той се присмял и я подиграл: “Мома си, пък син имаш”. Засегната от думите му, Богородица предрекла, че ще се нарани. Като стигнала до дома си, накарала майка си Света Анна да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко.
Оттук идва и прозвището „Зарезан“ – свързано с рязането на лозята и със самата случка. Легендата обяснява защо светецът е възприет като покровител на лозарите и винарите и как християнската традиция заменя езическия култ към бога на виното Дионис.
Традиционно празникът се отбелязва:
1 февруари – по нов стил (църковен календар);
14 февруари – по стар стил, известен още като Ден на лозаря.
В много региони на България и двете дати се празнуват, което подчертава силата на народната традиция.
Трифоновден е един от най-пъстрите български празници, свързан с лозарството и надеждата за богата реколта.
Рано сутринта стопанката приготвя обреден хляб, варена кокошка, пълнена с ориз или булгур, бъклица с вино.
С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират Царя на лозята. След това започва обща трапеза с песни, хора и веселие.
Трифунци се нарича тридневният празничен цикъл.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци:
1 февруари – Трифоновден;
2 февруари – Петльовден/Сретение господне;
3 февруари – Свети Симеон.
2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, не шият и не предат, за да не „се разтваря устата на вълка“ и да бъде предпазен добитъка.
Трапезата на Трифоновден
На Трифоновден трапезата е богата. Хлябът трябва да е прясно омесен и изпечен, а виното се лее безспир. Характерни български ястия, които присъстват на масата на този празник са пиле или кокошка и печени ядки или сушени плодове.
На 1 февруари Трифоновден именници са: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Радка.
Трифоновден се отбелязва на 1 февруари по нов стил (църковния календар). По стар стил празникът е на 14 февруари, когато традиционно се чества и Денят на лозаря.
Свети Трифон е раннохристиянски мъченик и лечител, почитан като покровител на лозарите, винарите и земеделците.
Името идва от ритуалното зарязване на лозята, което символично поставя началото на новата стопанска година. Според народна легенда светецът си отрязал носа, докато режел лозата, откъдето идва прозвището „Зарезан“.
Най-важните ритуали включват зарязване на лозите; поливане с вино за плодородие; избиране на Цар на лозята, обща трапеза с песни и хора.
Лозите се поливат с вино.Това е символичен жест за плодородие, здраве и богата реколта през годината. Виното се приема като знак за плодородие и благословия.
|
