Един век история в сърцето на Стара планина събра туристи от Карлово и страната на легендарната хижа „Васил Левски“ миналия уикенд. Юбилеят бе ознаменуван със среща на ветерани и млади планинари, гости от туристическите дружества в Пловдив, Бургас, София, Казанлък, Стара Загора и Чехия. 

Посрещна ги юбилейна

фотоизложба, подредена пред хижата. Тя бе подборният разказ за живота на това място в продължение на 100 години ​- архивните снимки показват първата копка, ентусиастите, които участват в строителството, етапите на изграждането, възстановяването на хижата след нейното опожаряване през 1933 г. и животът в нея до наши дни. Сто години след освещаването си хижа „Васил Левски“ продължава да е уютният дом в Стара планина за преминаващите български и чуждестранни туристи към връх Ботев и по маршрута Ком - Емине, припомня секретарят на Туристическо дружество „Васил Левски“ в Карлово Ангел Рунташки.

Хижа „Васил Левски“ е втората, след хижа „Скакавица“ от 1921 г . и първата в Стара планина, построена в България след възникването на организираното туристическо движение благодарение на ентусиазма и даренията на голяма част от жителите на Карлово и страната. До 1954 г. се нарича „Юмрукчал“, по името на най-високия старопланински връх и на карловското туристическо дружество. За да бъде изградена, всеки давал каквото може. А за да има отчетност и всичко да е видно, сложили на площада един кантар. Дарителите стъпвали на него - тежиш 80 килограма, даваш 80 лева.

Фотоизложба със снимки отпреди 100 години
и до днес разказва историята на хижа ''Васил Левски''

През 1923 г. ръководството на Туристическо дружество „Юмрукчал“ кандидатства за построяване на хижа в Стара планина. Специална комисия от Туристическото настоятелство пристига в Карлово, за да се запознае с предложението на местното ръководство, разказва Васил Чардаклиев, чийто баща - също Васил Чардаклиев, бил касиер на карловското дружество и сред ентусиастите, сложили началото на туристическото движение и на хижата над Карлово. Комисията одобрява предложението на карловци за поляната в местността Гюрля чатарлъ, където се пресичат няколко пътеки - от Карлово, от местността Маазите, от Дюсчал, от Топалица и от Спирови колиби към връх Ботев.

Карловци били решили, ако това предложение не се приеме, да се откажат от строителството на хижа. Особено силен аргумент за изграждането на планински дом е за какво ще служи той. „Носеща името на най-високия старопланински връх, хижата ще служи преди всичко за подслон на ония, които биха предприели изкачвания на връх Юмрукчал, който се ползва със славата на един от най-негостоприемните върхове - постоянно намръщен, мъглив и готвещ опасни изненади за своите поклонници, дошли от далече“, преразказва мотивите Васил Чардаклиев-син.

След откриването на хижата са били въведени две такси - за нощуване и за денуване,  с цел да се осигурят средства за заплата на хижаря.

По-късно в тази част на Стара планина са построени хижите „Добрила“, „Амбарица“ и „Рай“ заедно с наблюдателницата на връх Ботев и заслона „Ботев“. Очертават се и туристическите маршрути, в тях е включена и хижа „Хубавец“ - най-близката до Карлово. Маршрутите са до връх Купена, Дюсчал, Зеленковец и Троянския манастир и Голямото пръскало и хижа "Рай".

И така, хижа „Юмрукчал“ е построена от карловските туристи край Стара река в местността Гюрля на 1450 м надморска височина през 1923-1925 г. на площ 80 кв.м. Освещаването става на празника Свети Илия на 2 август 1926 г. 

Хижата представлява масивна каменна сграда с две спални, дневна, кухня и други две стаи от 82 кв.м. Стойността на строителството й тогава възлиза на 250 000 лева.

​Секретарят на ТД ''Васил Левски'' Ангел Рунташки приветства участниците в празника

Председателят на Юношеското туристическо дружество Иван Захариев дава подробен отчет на туристите и гражданите на Карлово за събраните и изразходвани средства. „Строителните материали от Карлово възлизат на 10 000 кг, от тях вар ​- 7000 кг, цимент ​- 1000  кг, желязо - 650 кг ламарина и всички прозорци и врати, 90 кубика пясък, чакъл 32 000 кг, по 10 кубика малки и големи греди.” Всички материали са изнесени с коне, катъри и магарета и в раниците на ентусиастите.

През 1933 г. хижата е била опожарена от злосторници - пастири, които са били заловени и осъдени. Възстановена е още на следващата година.

Някъде към края на 20​. началото на 21​. век се появи проблемът за собствеността на построените туристически хижи. Оказа се, че моят баща е запазил всички документи, свързани със строежа на хижата и собствеността й, спомня си Васил Чардаклиев-син.

Благодарение на тях хижата остава собственост на карловското туристическо дружество „Васил Левски“, а още доста дружества в страната по съдебен ред и аналогия също потвърждават собствеността на обектите си. Но много хижи, които не се възползваха от тази аналогия и не спазиха срока, преминаха в собственост на БТС, разказва Чардаклиев.

В много голяма степен хижата дължи дългия си живот и реномето си като една от най-добрите в българските планини на своите стопани - Вълко Съботинов, който повече от 50 годни посреща туристите, и неговата спътница Янка Динева. Десетки пъти той спасява заблудени в мъглата, паднали в улей, планинари със счупени глезени. Но пък двамата са и душата на всяка вечер, в която, освен ароматен чай, се леят песни и се разказват чудновати планински истории.

През последните 15-ина години хижата бе обновена, оборудвана с бани и парно отопление, ремонтирана столова и обновени спални помещения. Това стана с безвъзмездния труд и даренията на членовете на дружеството - една традиция, която води началото си от 1926 г. и продължава до днес, отбелязва секретарят на туристическото дружество Ангел Рунташки. До края на август ще бъде изградена фотоволтаична система с мощност 8 kWh, което ще бъде една от най-новите придобивки на хижата. Като носител на приза „Хижа на годината“ в навечерието на празника получихме от БТС 28 нови матрака, 56 комплекта спално бельо и възглавници, допълва Рунташки. 

Вековният юбилей на хижа ''Васил Левски'' събра ветерани и млади планинари

Тъй като хижа „Васил Левски“ е на 1450 метра н.в. и до нея води стръмна пътека, доставянето на материали и храна става само с коне и от членове на туристическото дружество. Започнахме подготовка за  закупуване на дрон, който да върши тази дейност. Засега към инициативата се присъедини и ТД „Хайдут“ в Калофер. Макар да изглежда, че това е лесноосъществимо начинание, че дронът ще „грабне“ товара и ще прелети до хижата, оказа се, че технически е по-сложно - трябва да има пряка видимост между оператора на летателния апарат и обекта, до който отива.  В условията на сложния терен в тази част на Балкана е много трудно да се намери такава позиция. Но ние сме решени да осъществим това намерение, уверява секретарят на ТД „Васил Левски“.

Източник: в. "Марица", Цветана Георгиева