ИСТОРИЯ |
![]() |
![]() Красивото му разположение и дефилето на Стара река са впечатлявали всички географи и пътешественици още в миналото преминали през този край. Най – ранните следи от живот тук датират от новокаменната епоха /VІ хил. пр. Хр./. В местността Ясъ тепе западно от града е открито неолитно селище. Тракийските племена, населявали земите около днешно Карлово през късножелязната епоха /VІ в. пр. Хр. – І в./, според изследователите влизат в сборния етноним одриси. ![]() През ХІІІ в. тези земи са част от родовите владения на тримата български боляри Смилец, Радослав и Войсил. В близост до днешния град са съществували няколко селища и крепости от този период калето над параклиса “Св. Троица” и селище североизточно от дн. Карлово. През 70 –те години на ХІV в. Карловската котловина е завладяна от османските турци. В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али бей с. Сушица и принадлежащите му земи. През 1485 г. Карлъ Али бей построява Куршум джамия – най – стария архитектурен паметник в града и завещава землището на цялото селище за издръжка на джамията. Името Карлово се налага в по-късно време след турското нашествие и вероятно произлиза от името на Али бей син на Карлъ. ![]() ![]() В средата на ХІХ в. са построени двете църкви “Св. Богородица” /1839 г./, в която Васил Левски е ръкоположен за йеродякон и “Св. Николай” /1847 г./, в която за първи път през 1858 г. се чества празника на славянската писменост. В църковния двор се намира гроба на майката на Васил Левски Гина Кунчева. Двете църкви са строени от карловски и брациговски майстори, а иконите са дело на прочути художници от Самоков, Трявна и Банско, сред които Станислав Доспевски и Иван Зографски. ![]() / 1773 – 1858 г./, най-ярката фигура в духовното възраждане на града. През 1836 г. карловци построяват нова сграда на взаимното училище, а през 1871 г. отваря врати просторното петокласно училище. През 1861 г. е създадено и карловското читалище, което се превръща в средище на просвета и революционни идеи. Карлово е роден град на Ботьо Петков – бележит учител, книжовник и публицист баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев, д-р Иван Богоров – публицист, преводач издател на първия български вестник “Български орел”, Брайко х. Генов –учител, фолклорист, организатор на първата обществена библиотека в Карлово, Христо п. Василев – преводач, създател на девическото училище в ![]() След Освобождението градът изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен напредък. През 1892 г. Карлово участва в Първото Пловдивско изложение. Павилионът е построен със средства на Евлоги Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти. Златен медал получава Христо Джапунов за своето изобретение машината за кондурджийски клечки. През 1926 г. е построена една от първите водно-електрически централи в България ВЕЦ “Стара река”, Винарската изба /1933 г./, построени са банки, фабрики и училища. Динамично е развитието на родния град на Васил Левски след Втората световна война, когато се превръща във важен промишлен, военен, транспортен и културен център. Няма област в обществения живот, изкуството, науката, в която Карлово да няма принос. Особено известни са „ВМЗ” Сопот, ![]() Особено значение за Карлово играе и създаването на Карловската танкова бригада, понастоящем „61 стремска механизирана бригада”. След изграждането над Сопот на въжена линия /лифт/, който стига до хижа „Незабравка” - билото на Стара планина, /х. „Добрила” и„Дерменка”/, активно се развива и туристическа дейност в региона /хижа „Хубавец”, „Балкански рози”, „Левски” над Карлово и хижа „Рай” над Калофер/. ![]() Роден град е на скулптура проф. Иван Лазаров, на основателя на българския театър Иван Попов, Пешо Радоев – основоположник на балетното изкуство в страната, бележитите артисти Васил Кирков и Елена Снежина, художника – керамик Георги Бакърджиев, алпиниста Христо Проданов, Иван /Джон/ Ночев - ракетен конструктор, Анка Ламбрева – първата българка околосветска пътешественичка и др. |
Назад |