ВИДНИ ЛИЧНОСТИ

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Паисий Хилендарски, Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства бележи върха не само във възрожденската, но и в цялата българска литература. По време на Априлското въстание организира в Румъния чета, с която преминава в България.
На 1 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. Родната къща на поета и революционер в Калофер е Национален музей.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 в Сопот. Той е наричан "патриархът на българската литература". Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба Вазова. Иван Вазов е автор на множество литературни произведения - романи, стихосбирки, разкази, повести, поеми, пътеписи, комедии, драми и др. Още от края на XIX век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Най-забележителни от тях са първият български роман "Под игото", повестта "Немили - надраги", стихосбирките "Епопея на забравените", "Пряпорец и гусла", драмата "Хъшове", разказът му "Дядо Йоцо гледа" и други. Родната къща на поета в Сопот е превърната в музей.

 

Евлоги (1819-1897) и Христо Георгиеви (1824-1872) са български предприемачи родени в Карлово, смятани за най-богатите български търговеци и банкери от края на 19 век. Те прекарват голяма част от живота си в чужбина, но не престават да се чувстват дълбоко свързани със съдбата на своя народ. Те участват в много благотворителни инициативи. Евлоги и Христо Георгиеви построяват фабрика за вълнени платове в родния си град и даряват средства, с които е построено среднотехническо училище в Карлово, което носи техните имена. Братята даряват средствата за построяването на Софийския университет. Погребани са в гробището Белу в Букурещ - Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

 

Д-р Иван Богоров е виден български енциклопедист от Възраждането, роден е в Карлово през 1820 г. По образование е медик, но се занимава и с индустрия, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание. В Букурещ през 1844 г. издава първата българска граматика под името - „Първичка българска граматика“. Заминава за Лайпциг, където през 1846 г. започва да издава и първият български вестник "Български орел" .

Райно Попович е учител и книжовник, роден през 1773 г. в Котел. Учителства в много градове в България. Той защитава тезата,че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и др. Установява се в Карлово, където работи като учител и книжовник. Умира през 1858 г. в Карлово.

 

Христо Проданов е български алпинист, роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той е първият българин, стъпил на 8-хилядник - Лхоце (8516 м) през 1981 г. Първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) - 20 април 1984 г. без кислороден апарат и то по най-трудния западен гребен и загинал при спускането от върха. Негови постижения са и много седемхилядници /Пик Ленин, Пик Комунизъм, Пик Корженевска, Ношак, Матерхорн, Гранд Жорас, Пти Дрю, Монблан, Кръста на Ушба, Траверс на Шхелда/.

 

Неделя Петкова-Караиванова, известна като баба Неделя, е българска учителка и революционерка. Родена през 1826 г. в Сопот. Във Велес Неделя Петкова се включва в местния революционен комитет, по-късно основава училище в Солун. Участва в борбата на местното население срещу гъркоманите, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия. След Освобождението се преселва се в Кюстендил, а по-късно в София, където умира на 1 януари 1894 г.

 

Екзарх Йосиф (Лазар Лальо Йовчев) е роден в Калофер през 1840 г. На 24 април 1877 г. е избран и провъзгласен за екзарх. Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 год. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 год. в Българска академия на науките. Умира в София на 20 юни 1915 г.

Христо Груев Данов e възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България. Роден е на 27 август 1828 г. в Клисура. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 г. От 1854 г. е учител в училището на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура. Учредява „Дружествена книговезница“, която прераства в книжарница и издателство. Кмет е на Пловдив от 1 февруари 1897 до 2 юли 1899 г. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. Умира на 11 декември 1911 г.